На 29 януари 2018 г. в Централния военен клуб – София се състоя представянето на сборника със студии и статии „България в Първата световна война 1917–1918 г.“ със съставители проф. д.ф.н. о.р. полк. Сево Явашчев, проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков и проф. д.и.н. Светлозар Елдъров, издаден от Съюза на възпитаниците на Военните на Негово величество училища, Школата за запасни офицери, родолюбивото войнство и гражданство. Книгата, която бе наречена от проф. д-р Светлозар Елдъров „алманах на българската военна история за Първата световна война“, е издадена с помощта на Организационния комитет за отбелязване на 100-годишнината от войната, председател на който е постоянния секретар на Министерството на отбраната д-р Добромир Тотев. Предпечатната подготовка е на рекламна агенция „Дизайн Имидж Ко“ и издадена от ИК „Пропелер“ с изпълнителен директор подполк. о.р. инж. Митко Ганев. От името на началника на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев приветствие към авторите прочете бригаден генерал Иван Ортомаров, директор на дирекция „Операции и подготовка“. Председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ капитан далечно плаване Атанас Илев поздрави гостите, като им благодари за присъствието и изказа своята почит към паметта на хората, борили се за родината:

„Това е едно събитие, което ние вече сто години го изживяваме, едно събитие, което никога няма да бъде забравено, защото това събитие се отбелязва по градове и села, за да каже какво е било точно преди сто години, когато нашите синове са проливали кръв за българското достойнство.“

Началникът на Военна академия генерал-майор Груди Ангелов произнесе кратко приветствие, с което поздрави съставителите на сборника за точното пресъздаване на един тежък период от българската история:

„Това е изследователска работа, която е изключително тежка – да се издирват материали, списания, документи и да подбереш най-важното, да можеш да пресъздадеш най-вярно епохата, защото тази година, която обхваща сборника, е тежка за България.“

Професор Димитър Недялков, който е един от тримата съставители на сборника, предложи подобни издания да залегнат и в учебниците по история, тъй като за този период от българската история се знае малко. Сред гостите бе и художникът авангардист Иван Яхнаджиев, който поднесе почитания на съставителите на сборника, като в знак на уважение им подари свои картини с импресивни пейзажи от нашата прекрасна родина. Едни от първите му творби са вдъхновени от няколко агит-табла, който прави по време на военната си служба в Сухопътни войски – танков полк в Айтос. Спомняйки си за времето, когато той самият е бил в казармата, художникът със съжаление сподели, че по това време не е имало достатъчно информация за този период от историята на България и сборникът „България в Първата световна война 1917–1918 г.“ е изключително ценно четиво, което той ще прочете на един дъх.

Из страниците на „България в Първата световна война 1917–1918 г.“:

На 30 януари 2017 г. в Централния военен клуб в София беше представен сборникът със студии и статии “България в Първата световна война 1915–1916 г.”. Изданието на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство предизвика голям обществен интерес и намери добър прием сред познавачите на военната история. Сега в ръцете на читателите е вече и вторият том, посветен на годините 1917–1918. За България това е периодът на позиционната война, който поставя на изпитание материалните и моралните сили на войската, държавата и обществото. Лишен от динамиката на настъпателните действия и смайващите победи на предходния период, той сякаш още по-ярко подчертава и откроява подвига на българския войн, надмогнал предела на своите физически и психически сили. Именно през 1917–1918 г. българският войник опроверга битуващото мнение, че е по-способен за атака, за краткотрайна настъпателна война, отколкото за отбрана, за продължителна позиционна война. В окопите на Македонския или Солунския фронт и на север при р. Серет в Румъния, той доказа, че притежава всички необходими качества, за да устои на по-многобройния и по-добре въоръжения противник. Дойранската епопея е най-яркото доказателство за физическата и моралната сила на българския войник. Но и поражението при “Добро поле” не го опровергава, защото вината не беше негова, а на онези, които не разбираха българската народопсихология, въпреки че претендираха да направляват съдбините на българската нация. Те не само го оставиха гладен и окъсан в окопа, неговият военновременен дом, но се отнасяха по същия начин и с близките му в истинския му дом, изворът на неговите духовни сили. Това българският войник не можеше да позволи и да прости. Настоящият сборник е съставен и структуриран по същия модел, както предходния. Той не претендира за монографичност и проблемно-хронологическа пълнота, а чрез отделните студии и статии се стреми да обогати познанието ни за тази изстрадана и героична страница от родната ни история. Наред с текстовете за развитието и дейността на българската авиация, артилерия и флота през 1917–1918 г., читателят ще намери в сборника и информация за санитарната и военно-медицинската служба, за института на военното духовенство и за наградната система на българската армия. Героичната отбрана на Македонския или Солунския фронт е представена през очите на техен съвременник, чието описание носи духа на документалната автентичност, а събитията на фронта при р. Серет са представени от позицията на съвременния военен историк. Не са пропуснати военнополитическите и дипломатическите проблеми от тази фаза на войната. Както подобава на такова издание, на военното изкуство на българската армия е предоставено централно място. По подобие на предишния сборник, и сега са представени биографични очерци за български военачалници и командири. Авторите на студиите и статиите са познати изследователи на българското минало и специално на българската военна история, чиято компетентност е засвидетелствана с многобройни публикации, преподавателска дейност и научна популяризация.